Постинг
04.12.2009 10:52 -
Есен, зима
Автор: velvetti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2009 19:33
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.12.2009 19:33
Септември като малко дете, приближи, надникна в душата ми, огледа се в очите ми и остави топлината си. Остави цветовете на живота, остави червено като страст, жълто като пламъчето в детските очи, оранжево като топката, която си подхвърляше цяло лято преди това. После подръпна палтото ми, да привлече вниманието ми, по детски наивно и властно :) Наведох се, помилвах меката косица, усмихнах му се, а то взе, че загуби интерес към мен...Обърна се, намери си друго забавление и безпардонно изчезна. Напусна ме. Септември избяга...
Октомври се появи като тийнейджър - искащ да напомни за себе си, вече не наивно, но все така властно. Изигра ми няколко номера, спретна две-три лъжи, няколко облака над мен, сиво небе. Бързо обаче смени настроението си, завладя го някаква необяснима еуфория, влюби се предполагам. Слънцето изгря.
Ноември почука на вратата ми, зрял човек - малко уморен от динамиката на живота, натрупал впечатления, готов да отдъхне...поканих го да влезе, направих му чай, запалих камината, и го оставих да ми разказва за лятното, прежурящо слънце, за морския бриз, за есенните багри и носталгията. Малко след това се умори и заспа, поседнал на люлеещия се стол пред огъня, отразяващ топлите отблясъци, събиращ топлинка за предстоящото...
Предстоящото не е просто зима, не е студ, не е сняг, не е топли дрехи и пусти улици. Предстоящото е светлини, топлещи се длани, треска за намиране на най-хубавите подаръци, вино и снежинки по лицето, които някой с нежност ще разтопи с пръсти и ще превърне в сълзи, от радост...по предстоящото - една красива, снежна зима :) –
23.11.09
Октомври се появи като тийнейджър - искащ да напомни за себе си, вече не наивно, но все така властно. Изигра ми няколко номера, спретна две-три лъжи, няколко облака над мен, сиво небе. Бързо обаче смени настроението си, завладя го някаква необяснима еуфория, влюби се предполагам. Слънцето изгря.
Ноември почука на вратата ми, зрял човек - малко уморен от динамиката на живота, натрупал впечатления, готов да отдъхне...поканих го да влезе, направих му чай, запалих камината, и го оставих да ми разказва за лятното, прежурящо слънце, за морския бриз, за есенните багри и носталгията. Малко след това се умори и заспа, поседнал на люлеещия се стол пред огъня, отразяващ топлите отблясъци, събиращ топлинка за предстоящото...
Предстоящото не е просто зима, не е студ, не е сняг, не е топли дрехи и пусти улици. Предстоящото е светлини, топлещи се длани, треска за намиране на най-хубавите подаръци, вино и снежинки по лицето, които някой с нежност ще разтопи с пръсти и ще превърне в сълзи, от радост...по предстоящото - една красива, снежна зима :) –
23.11.09
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 43